Господи, когато получих този имейл си помислих, че нямам време за това. А и е наистина

неудачно по време на работа. Тогава осъзнах, че именно този начин на мислене

причинява много проблеми в нашия свят днес.Опитваме се да бъдем с Бог в църквата в

неделя сутрин… Може би, неделя вечер… А още по-невероятно, по време на

седмичната служба. Но ни се иска Той да бъде до нас по време на болест… И разбира

се, на погребение. Но ние нямаме време или място за Него по време на работа или

игра… Защото смятаме, че с точно тази част от нашия живот ние можем и трябва сами

да се справим.

Дано Бог ми прости за това, че съм смятал - има време или място, където ТОЙ не

трябва да бъде на ПЪРВО място в моя живот. Винаги трябва да намираме време, за да

си припомняме всичко онова, което ТОЙ Е направил за нас. Исус каза: "Ако вие се

срамувате от Мене, то и аз ще се срамувам от вас пред моя Отец." Ако Ти не се срамуваш

да направиш това, моля следвай инструкциите. Не се срамуваш? Препрати го САМО,

АКО НАИСТИНА ГО МИСЛИШ!

Да, аз наистина обичам Бог. ТОЙ е моят източник на живот и Спасител. Той ме движи

всеки ден. Без Него аз ще бъда нищо. За всичко имам сила чрез Христос, който ме

подкрепя. (Фил. 4:13) Това е най-простият тест. Ако ти обичаш Бог. И ако не се

срамуваш от всички чудесни неща, които ТОЙ е направил за тебе... Изпрати това

послание на десет души и на човека, който ти го е изпратил!

Не мисля, че познавам 10 души, които биха признали, че обичат Исус. Ти обичаш ли Го?

Аз коленичих да се моля, но не за дълго, тъй като имах много неща да свърша.

Трябваше да побързам и да отида на работа. Защото скоро ще трябва да плащам

сметките.Така че коленичих и изрекох набързо една молитва и се изправих. Засега

изпълних моето християнско задължение. През целия ден нямах време да кажа една

ободрителна дума. Нямах време да говоря на моите приятели за Христос. Страхувам

се, че биха ми се изсмели.

Няма време, няма време, твърде много неща за вършене, Тoва беше моят постоянен

вик, нямам време за души изпаднали в нужда. Но най-накрая дойде часът на смъртта.

Аз отидох при Бог и стоях пред Него с наведени очи. Защото в ръцете Си Бог държеше

книга; това беше книгата на живота. Бог погледна в книгата Си и каза "Не мога да

намеря името ти. Веднъж бях решил да го запиша... Но никога не намерих време."

Сега имаш ли време да препратиш това послание? Прочети го докрай. Лесно срещу

трудно. Защо е толкова трудно да кажеш истината, но толкова лесно да излъжеш? Защо

толкова ни се спи в църквата, а веднага щом свърши проповедта, се събуждаме

мигновено? Защо е толкова трудно да говориш за Бог, а е толкова лесно да говориш за

грозни неща? Защо е толкова скучно да разгледаш едно християнско списание, а

толкова лесно да погледнеш нещо пошло? Защо е толкова лесно да изтриеш едно

християнско послание, а препращаме несъществени? Защо църквите всеки ден стават

все по-малки, а баровете и дискотеките все по-пълни?

Предаваш ли се? Помисли. Ще го препратиш или ще го изтриеш? Само си спомни - Бог

те гледа в момента. Верижна молитва -Да видим дали дявола ще може да я спре!

Ето за какво става дума. Когато получиш това съобщение, помоли се за човека, който ти

го изпрати. Това е всичко, което трябва да направиш. Няма нищо прикачено. Това е

толкова мощно. Моля те, не прекъсвай веригата. От всички безплатни подаръци, които

вие да се почувствате благословени, както аз от тази история . Чудя се колко хора ще

изтрият това съобщение, без да го прочетат - само заради заглавието?

В малко градче в Ню Ингланд живял един пастор на име Джордж Томас. Една неделна

сутрин по време на Възкресение Христово той влязъл в църквата, като носел със себе

си ръждясала, огъната стара клетка за птици и я сложил до амвона. Всички погледи

били насочени към него въпросително. Пастор Томас започнал да разказва:

"Вчера се разхождах из града, когато видях един младеж да върви срещу мен и да

размята една клетка. В клетката имаше три малки полски птички, които трепереха от

студ и страх. Аз спрях момчето и го попитах: "Какво има вътре, синко?" "Само няколко

стари птици" - отвърна той. "Какво ще правиш с тях?" - го попитах. " Ще ги отнеса вкъщи

и ще се позабавлявам с тях."- ми отвърна. "Ще ги дразня, ще отскубна перата им и ще ги

накарам да се бият. Наистина ще се забавлявам." "Но рано или късно тези птици ще ти

омръзнат. Какво ще правиш тогава?" "O, имам няколко котки." - отвърна момчето. "Те

обичат птици. Ще им дам да ги изядат."

Пасторът замлъкна за момент. "Колко искаш за тези птички, синко?" "Ъ?! Защо ги

искате, господине?. Това са само някакви полски птици. Не могат да пеят. А дори не са и

красиви!"" "Колко?"- пасторът попитал отново. Момчето сметнало пастора за луд и

казало: "Десет долара." Пасторът бръкнал в джоба си и извадил една десет доларова

банкнота. Поставил я в ръката на момчето. И за миг момчето изчезнало.

Пасторът вдигнал клетката и внимателно я поставил в края на алеята, където имало

едно дърво и едно място, обрасло с трева. Той отворил вратичката и като започнал

нежно да почуква по решетката, убедил птичките да излязат и ги освободил. Това

обяснило празната клетка на амвона, а след това започнал да разказва следната

история.

Един ден Сатана и ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС разговаряли. Сатана току що се бил

върнал от Едемската градина и започнал да се хвали и перчи: " Току що хванах много

хора. Поставих им капан, изпитана клопка, на която знаех, че няма да могат да устоят!"

"Какво ще правиш с тях?" - попитал ИСУС. Сатана отвърнал: "O, ще се позабавлявам! Ще

ги науча как да се женят и развеждат, как да се мразят и обиждат, как да пият, да

пушат и да псуват. Ще ги науча как да създадат оръжия и бомби и да се избиват един

друг. Наистина ще се позабавлявам!"

" И какво ще правиш с тях след това?" попитал ИСУС. "O, ще ги убия." - отвърнал гордо

Сатана. "Колко искаш за тях?" - попитал ИСУС. "O, не ти трябват тези хора. Не са добри.

Ще ги вземеш, а те ще Те намразят. Ще плюят върху Тебе, ще Те проклинат и ще Те

убият. За какво са ти?" "Колко искаш за тях?" - попитал ИСУС отново. Сатана Го

погледнал и отвърнал презрително: "Всичката Твоя кръв, сълзи и Твоят живот."

ИСУС отвърнал: "ДАДЕНО!" Тогава Той платил цената.

Пасторът вдигнал клетката, отворил вратата и се отдалечил от амвона.

Забележка: Не е ли странно колко просто е за хората да потъпкват Бог, а след това се

чудят защо целият свят е тръгнал към ада. Не е ли странно как някой може да каже "Аз

вярвам в Бог", а в същото време следва Сатана ( който между другото също "вярва" в

Бог). Не е ли странно как можеш да изпратиш хиляди шеги по имейла и те се

разпространяват като огън, но когато започнеш да изпращаш съобщения за Бог, хората

по-загрижен какво другите хора ще си помислят за Теб, отколкото какво Бог мисли за

теб! Аз се моля, всеки един, който изпрати това съобщение на всички лица в адресната

си книга, Бог да благослови по специален за тях начин. И изпратете този пост на

човека, който ти го е изпратил, за да знае, че наистина това послание достига до още

много други.